Хубавите криминални романи трябва да започват с думите "хубава жена".
Ако жените са три, четенето се превръща в увлекателно приключение в
загадъчния свят на убийствата. Загадъчен и трудно разбираем за повечето
от нас, най-вече защото човек е единственото същество на Земята, което
причинява болка и смърт на друго същество без конкретна причина, освен
тази - да причинява. Още повече ако е призван да създава нов живот, да
бъде нечия грижовна майка.
Според статистиката нежната половина на човечеството извършва едва
десет на сто от престъпленията в света и повечето от тях в съучастие с
мъже. Затова е интересно да се наблюдава сблъсък между мъжка жестокост
и женска отмъстителност в съчетание с неестествена смърт. В тази книга
жените убиват наравно с мъжете. Всяка има лична причина и различен
похват. Едната предпочита задкулисни игри и някой друг да свърши
черната работа по отмъщението, към което тя се стреми. Готова е да се раздели с несметни богатства, за да види обезглавен мъжът, който
я е притиснал до стената. Пренебрегнатата или отчаяна жена вече не се
задоволява само с това да кърши ръце, да къса седефени копчета и да
мокри със сълзи възглавници. Тя може да потърси възмездие. Може дори да
го намери. И да е точно толкова коравосърдечна като всеки мъж, поставен
в подобна ситуация. Другата застава очи в очи с набелязаната жертва и
стреля чисто по женски в слабините. Докато кръвта изтича, човек има
време да осъзнае къде е сгрешил. Ако въобще се смята за грешник. Когато
една врата се затвори, винаги се отваря друга, но човек понякога
гледайки дълго затворената, няма очи да види отворената. Третата е само
безучастен наблюдател. Доколкото безпристрастна може да бъде
следователка, разследваща убийства.
В продължение на години мъжете държат властта в правителства, в дворци,
в бордеи. Но равносметката е една и съща - независимо от мястото,
където става това държане - те се борят за власт, за вълнуващата тръпка
да управляват и подчиняват, защото по някакъв първичен и потресаващ
начин са пленени от насилието. Боят и развлеченията за тях вървят ръка
за ръка. Следователката често вижда една страна от мъжкия характер, до
която повече жени не са допускани. Тя е доверено лице в тайните мъжки
общества -полиция, правителство, организирана престъпност, бизнес. Тя
знае, че има два типа играчи. Едните - нарича ги „бегълци" - влизат в
играта, за да избягат от жегата и от мърморещите си съпруги или от
скука, както се казва. А другите са убедени играчи, които наистина си
падат по тълпи и блъсканица. И в тази изключително мъжка територия на
планираните убийства вече започват да се промъкват хора, които пикаят
клекнали. И правоуриниращите се дразнят от перспективата да имат за
конкуренция жени.
Мъже! Живеят така, като че ли никога няма да умрат, а умират така, като че ли никога не са живели!
|
