Миналото винаги привлича с тайните, които ревниво пази от историята. Отломките от съществувалите някога светове и култури само бегло загатват за онова, което някога е било настояще. Прахът на времето е покривал хилядолетия съществуването на древните цивилизации, които Провидението изважда от небитието, за да заговори за себе си, за да разкаже за онова, пред величието на което днес онемяваме. Историци, пътешественици и археолози разказват за него. Но колкото по-дълбоко навлизаме в историята на човечеството, толкова по-ясно долавяме преходността и тленността на всичко земно. Усещането ни за вечност чрез спомена в паметта на поколенията се сблъсква със собствената ни битийна ограниченост. В европеистиката дълго се е смятало, че Гърция и Рим са “люлката на човешката цивилизация” и съвсем неочаквано е било откритието, че всъщност корените й са много по-назад във времето, в много по-древни култури и народи, които, проследени хронологически, ни отвеждат към Вавилон. Вавилонската култура и цивилизация повлиява гръцката, а влиянието върху Гърция е влияние и върху Европа.
"Царят на Вавилон" на Фредерик Пелзер и Силвия Ренц е само първата част от трилогията, възкресяваща за съвременниците златния век на вавилонската култура при царуването на Навуходоносор. Романът разкрива уникалния свят на Вавилония и разказва за Вавилонските крепостни стени, за Вавилонската кула, за Висящите градини на Семирамида, за култа към бог Мардук... И за една любов – дълбока и силна като смъртта неподвластна на обстоятелствата, отстояваща себе си въпреки драматизма на случващото се. Роман-среща с древността, чието наследство е мъдър урок за настоящето.
|
