Пантера - творческа легенда

Кан Алп-Бий (378-402), син на кан Булюмар (363-378), разбил садумците (готите) и ги принудил да бягат в Рум (Константинопол). През 378 г. разгромил 80-хилядната армия на император Валент при крепостта Дере (Адрианопол), близо до планината Арбат (Родопи). В резултат на тази победа той е известен и под имената кан Дере и кан Арбат. При тези сражения самият император Валент изгорял в един дворец. В пепелищата на този дворец, кан Алп-Бий намерил императорската корона на Валент, която отнесъл като подарък на своя баща кан Булюмар в българската столица кан-Балин (сегашния Киев). Там той намерил и малка пантера, която също взел със себе си. Животът му се променил – грижите за малката пантера осмислили дните му на войн. Тя растяла и той я обучавал да се развива като истинско диво животно - хапела като звяр – разярено и хищно и оставяла следи от острите си нокти. Не се страхувала от нищо - смелостта била в кръвта й, очите светели, тялото се извивало с грация и ловкост, сякаш плувала в пространството, а жертвите замирали неподвижно от непреклонността, която излъчвала.

Колкото повече време минавало, толкова повече кана се привързвал към пантерата. Но тя се отдалечавала, бягала от хората, избирала такива места, в които рядко би се срещнал човек и сякаш се отдавала на своите мисли. Започнала да ненавижда хората, заради това, че те се държали така, сякаш само те са специални същества. Защо всички други трябва да са им подчинени и задължени, се питала тя? Нали природата е уникална в своята същност? Животът изисква хармония. Наруши ли се равновесието, винаги има губещи. Постепенно спряла да се завръща при Алп-Бий, който страдал безмерно. Бродел по цял ден из гората и я търсел. Минали години... Разчуло се, че много хора са загинали от нейните нокти и зъби.

Един ден, на една стръмна пътека в планината Арбат, той я видял и застинал в безмълвно очакване. Тя се спряла точно преди да го нападне – в нея се борели ненавистта към хората и любовта към този, който я е отгледал. Тялото й грациозно потрепнало, ловко скочила до него. От очите й продължавала да струи присъщата непреклонност. И когато Алп-Бий вече очаквал най-лошото, тя кротко легнала в краката му. Любовта побеждава дори зовът на кръвта!

Когато „опитомим” някого с любов, обикновено започваме да изпитваме неистова нужда от него и присъствието му. Стигаме дори до там, да считаме, че любимият човек ни принадлежи. И тогава той, отстоявайки свободата си, поема по свой собствен път. А за нас остава само да се „лутаме”, търсейки следите му. Истинската любов съществува само ако има свобода!

ПАНТЕРА: Грациозност - Непреклонност - Свобода

Пантерата ви носи грацията в личния живот и бизнеса. Тя оказва и сдържащо, контролиращо и управляващо въздействие върху своя стопанин. Тя ви дава любов, но и свобода на мислите и духа. Ако не ви достига хладнокръвие, това благородно животно ще ви го даде всеки път, щом го погледнете.

Количество: