Да си жена в свят, където мъже държат в ръце и управляват почти 100% от световните богатства и пари, е недоходоносно и непрестижно. Най-вече, ако платеният секс ти е професия. Тя винаги е облагодетелствала и развличала главно мъжете. За развлечението не им завиждаме, но парите е добре да си ги делим.
Този бизнес го ползват различни мъже - от депутат до събирач на боклук. Практикуват го различни жени - от неграмотни ромски момиченца до интелигентни моделки. Едва ли има човек, който да не се е поддал на изкушението да опита от забранения плод на платения секс. Дори и само в помисли. Всички го заклеймяват, но и нямат нищо против да дадат или вземат по някой лев, ако го имат или има кой да им го даде. Типично човешко двуличие: всеки го желае под една или друга форма, но не иска други да го желаят. Демокрация.
И той продължава да запазва двусмислен статут на полуприеман и полуотричан. Обществото го признава като явление. Стига да си дава труд да се крие, да не го смущава и дразни кой знае колко. Законът го описва колебливо и бегло и прилага своята сила върху него повече от рядко. Медиите: печатни и електронни, публикуват обяви и реклами на дейността и за успокоение на морала си, ако имат такъв, прибавят към излъчванията и предупреждение, че не носят отговорност за изнесената информацията. А после често гръмко коментират престъпленията, свързани с нея.
Никоя от четирите власти: официални и неофициални, не се замисля дали проституцията не е пета съставна част. И дори да се замислят, я приемат като пета колона, за която се знае, че е значима само за своите откриватели - испанците. За всички останали хем я има, хем я няма.
Не съм създала помагало тип "Помогни си сам!", нито научен доклад за ползата и вредата от проституцията. Искам само да предупредя момичетата, които още не са тръгнали по тази на пръв поглед примамлива пътека, за трудностите пред тях и да подпомогна онези, които вече вървят по пътя на платената любов, ако не с друго поне със съвети.
От авторката
|
