На Смоленското гробище, разположено Ha Василиевския остpoв в Петербург, който по време нa описаните тук съби­тия все още се наричаше Ленинград, беше тихо и мрач­но. Върху една съборена надгробна плоча с почти изтрит надпис от преди революцията седяха двама младежи с кос­тюми и вратовръзки. Между тях имаше една вече опразне­на наполовина бутилка „Руская", открадната от автомата за газирана вода стъклена чаша, отворена бутилка „Пепси кола" и парче разопаковано топено сирене „Дружба".

- Е, Серьога - каза русият, напълвайки дo половината чашата с водка, - хайде да поменем рабинята божия Кате­рина...

- Престани. - Чернокосият, заеквайки, едва процеди думите през зъби. - He бива да се говори така за жив чо­век... He бива, Олежка... В края нa краищата тя...

- Намери края си - прекъсна го горестно Олег и гаврътна водката нa един дъх. След това отпи от пепсиколата и напьлни с водка чашата за Сергей.

Той я взе, повъртя я в ръце, помълча известно време и този без да заеква, но с известна болка и умора в гласа, каза:

- Господ да й даде... И нa нас - също.

И опразни чашата, без дори да се смръщи.

Двамата поседяха, все така смълчани, изчакаха топлина­та да се разлее no телата им и сетне запалиха no една цигара „Родопи", които Сергей извади от джоба нa caкото си.

- А пък за мен тя все едно че е умряла - каза Олег, до­nушвайки цигарата дo филтъра, след което захвърли фаса настрани към изоставените гробове.

Сергей м ьлчеше, забол лице в присвитите си дo гърдите колене.

- Проблемът нe е в това, че реши да се омъжи - продължи Олег. - Проблемът е в друго, просто нe мога да го форму­лирам...

- Стига, Олег - прекъсна го Сергей и стана. - По-готи­ни от жените могат да ca само жените... Хайде да вървим в общежитието. При психоложките. Хем щe се напоркаме в прилична обстановка...

Те тръгнаха през гробовете към края нa гробището, за да излязат точно до „осмицата" - общежитие номер осем нa университета, където нa петия етаж живееха „психари­те" (студентите и студентките от психологическия факул­тет). Hо в самия край нa Смоленското гробище се натъкна­ха нa огромен изкоп, който съвсем доскоро го нямаше тук. Oт дъното нa изкопа стърчаха железата нa дебела арма­тура.

- И таз добра - каза Сергей и за изненада нa Олег най­неочаквано прескочи през ямата.

Скокът се оказа неуспешен - кракът my се подхлъзна в калта, Сергей изгуби равновесие и се приземи нa самия ръб нa изкопа. Той размаха отчаяно ръце, политайки no гръб към арматурата, но Олег мълчаливо се хвърли напред и го блъсна в гърба, избутвайки го от ръба, а caм падна по лице нa края нa ямата и започна да се свлича надолу.

Сергей се обърна и сграбчи Олег за ръката. Сумтейки и псувайки, те се търкаляха из калта нa изкопа, докато Сер­гей най-сетне нe измъкна Олег нa повърхността.

- Да... Ама че „поход no курви" си направихме - каза Сергей, оглеждайки овъргаляните им в кал костюми. - Вкъщи ще ни набият канчетата.

- Знаеш ли какво, Серьога - Олег седеше нa земята и стискаше цигарата с разтреперана ръка, - напускам факул­тета...