Спокойна лятна нощ
и падаща звезда...
Пожар...
От хаос в чувствата-
в сърцето нож,
в душата жар...
Тя тлее бавно и изпълва
с безумства мисълта,
надежда огъня разпалва,
от лунна доброта...
От падаща звезда...
В този ред на мисли осъзнавам-
отблясъка в зениците е миг.
Частици в мен от него отразявам,
душата плаче, но без вик...
Целувка нежна, безвъзвратна
обръща земното притегляне...
В живота щастието е обратно-
от мълчаливо “да”
до твърдо “не”...
Остава спомена поне...
За падаща звезда,
за безтегловност безвъзвратна,
за нощ-тъй лятна,
бушуващо море
и тлеещата жар
на твойто
мълчаливо “не”!
|
