Кафяви обувки
по пода бял,
черни стъпала
в лепкавата кал,
жестокост отразена
в безоката цев,
долар забравен на
спалня вместо лев...
И една тъга
повята от вятъра
в мръсни пердета,
едно момиче
приело в нощта
житейска вендета...
Кибритена клечка,
запалваща фар
за да загасне
като цигарена жар
върху онази надежда –
пода бял
с черни крака в кафяви
обувки
опръскани с кал.
|
