Музика, нощен бар.
Китара, извита по грифа.
Чаша, отлежала в спомен стар-
твърд характер в струните скрит е.
Песен. И жена,
като струна оголяла,
забравяш и страданието и страха
тя с музика и със любов те взема цяла.
Но има хепи енд
и музиката продължава.
Нощта, оставаща с Емоушън бенд
и жена, извита по грифа на тъжна китара.
|
