Музика, нощен бар. Китара, извита по грифа. Чаша, отлежала в спомен стар- твърд характер в струните скрит е.
Песен. И жена, като струна оголяла, забравяш и страданието и страха тя с музика и със любов те взема цяла.
Но има хепи енд и музиката продължава. Нощта, оставаща с Емоушън бенд и жена, извита по грифа на тъжна китара.
|