Забравям се, изгаряйки съня си с горчивия мирис на кафе. Музиката бавно прониква в догаряща свещ. Недовършена бутилка плът прокарва път в съзнанието, което губи своите очертания... Разпилявам скъсаните си нерви около теб и жарава изгаря нозете ми, защото съм сам. Мириса на кафе ме връща там , където сънят бавно догаря музиката на забравена свещ...
|