Загубих представа за времето, защото твоите очи отнеха съня ми. Взривих се в пространството понеже ти го изпълваше с надежда. Разпилях се в пясъка, за да докосвам нежните ти очертания, останали по плажа след среднощно къпане. Размих се между капките за да се стичам по голото ти тяло- красиво и страстно под летния дъжд. Порастнах в тревата като стрък за да целувам в ранни утрини босите ти нозе, мокри от росата. Съществувам за теб, живея за теб - аз съм теб. Защото няма пространство, защото няма време, което да отнеме мисълта за теб.
|