Студ капе под клепачите
на горчиви сини игли ...
Кръст Боже, твоят
и твоята болка светят...
Кръвта – синята се стича
от сивата пустош
на омагьосаните ни съвести.
Въглени в краката парят очите от студ.
Студ върху чаршафите ...
Синьо и студено.
Ти огряваш душата ми, Боже
за да простя,
да простя грешките –моите,
за да забравя заблудите, запалени
от синьо сините чаршафи,
нажежени от студ.
Студ Боже в душата.
Студ Боже в телата.
Студ Боже в чувствата.
И топлината на гроба.
Прегърни ме в твоето сияние
за да направя живота пречистен
да ме забравят нечисти,
да остана прах
разпилян по синята пустош
на безмълвни клепачи.
Обичам, Боже, колко обичам
в живота си да умирам.
|
