Шумят листата на стария орех
и в тъмнината се прокрадва спомен...
С дедите си – звезди не спорех-
оставам камък от сърце отронен.
За нашата дъщеря мечтая само,
на прага след години да застане,
да те прегърне нежно :” Мамо,
такова беше лятото с баща ми.”
Сливенско лято – горещо, ветровито,
изпълнило небето със звезди.
Дали ще помниш мила, че с краче отвито
преплела си си сънищата с нашите мечти.
Под стария орех слушах листата
и вярвах,че тук си щастлива.
Не си отивай, не затваряй вратата
ти сливенско лято – ветровито и диво.
|
