Като вълната идва и отива, докосва се до нас, а после в пясъка попива, изчезва с плясък и без глас...
Загребва в шепи този вопъл, по устните изписва стон, допира там до пясък топъл, захвърлен от вълните клон...
Въздишка се изтръгва и морето от клона грубо отразено отдръпва се от пясъка- но ето, следи- сълзи остават там солени...
Така с вълната идва и отива, доплувала, докоснала брега- надеждата- последна в нас открила безкрайни песъчинки на греха.
|