Да избършем от огледалото прахта
и слеем двата образа в един,
че песъчинка в мида ми е любовта,
защото аз съм аз, а образа е мним.
Но въпреки това, под слоя от прахта,
остава само спомен там един-
на разстояние една протегната ръка.
Това съм аз, а тя с детето-образ мним.
|
