Какво са облаците, ако не извинение за Небето?
Какво е дъждът, ако не сълзи към Земята?
Какво е живота, ако не бягство от Смъртта?....
Болката ражда живот.....
Ликувай Лукави-
битката спечели-
сред многото жени, които ме обичат
не съществува тази, седнала до мен...
От много имена, с които ме наричат,
го няма туй, с което съм роден...
И в тази безнадежност, седнал на дъга
осмислям себе си и своята война,
която ти спечели-докоснал ме с ръка-
жената на живота ми превърна във Луна..
Предавам се- и твоите ръце горят,
душата ми гори сред твойте длани
загубих битката и сам ще се изпепеля
превръщайки душата си в кървяща рана.
Ликувай Лукави-
ти вече ме отне
от любовта в живота
от бягството в смъртта
от сълзите в земята
от красотата на нощта...
Какво е дъгата, ако не прикритие на Небето?
Какво са звездите, ако не път към Надеждата?
Какво е живота, ако я няма Смъртта?...
Мълчанието ражда тишина...
|
