Простена си. И ти го знеш.
Простен е твоят стон.
Простена е душата,
самотно счупена,
като откършен клон.
Простена. За да те има.
Простена. В лято, в зима
Простена................
Аз просто стена-
от плуващата на талази в мен мъгла.
Сега.Когато болката разлива
смазващата моя киша, студената тъга.
Огрява слънце-идва пролет.
и всичко почва да цъфти.
но днес разцъвна моя полет
към вечностната Лунна
и странните звезди....
|
