Призната грешка не е грях;
и искам прошка – да съм, какъвто бях...
Нищо не доказа, но ме наказа-
с мълчание да споря и с телефона да говоря...
Нищо не отрече, но ми предрече,
че в нощите студени, ще лягам сам със мене.
На нищото безкрай-сложи му край;
от вятъра отнесена последната ми песен.
Нищо, че сгреши и с мене съгреши;
като хора ще простим;няма спомен-само син.
От нищо идва стих, но ще остана тих.
Сега и мен ме няма, а дъщеря ни е голяма.
Моля те- подай ръка и да вървим,
забравила така- за нищо да простим...
Призната грешка не е грях;
макар простен, сега изпитвам страх...
защото бях...
|
